24 часа - епизод 2

Събуди се обаче тук. Насред нищото. Сам и  уплашен. Дали вече не бяха започнали неговите 24 часа? Заопипа панталоните си с надеждата да намери телефона си. Уви, джобовете му бяха празни, а главата му продължаваше да го цепи. Явно го бяха приспали и после са го захвърлили на това място. Лари започваше да съжалява за избора си, но вече бе късно.
Зачуди се накъде да тръгне. Нещо в далечината привлече погледа му и той се насочи натам. Взе разстоянието на няколко крачки и се осова пред малък кашон. Отвори го бързо, сякаш очакваше в него да има бележка, на която пише, че всичко е тъпа шега. Действително имаше бележка, но съдържанието и не се хареса на Лари.
" Съжаляваме за главоболието ти. Сигурно вече си се досетил къде си и какво се случва с теб. Е ако не си - ти се намираш в Играта. Ти си плячката и имаш 24 часа, за да оцелееш. Ако никой от нас не те намери за това време, ти взимаш парите. Срещу теб се изправят 16 ловци. Най-близкото градче е на 30 км от твоята позиция - то е и шансът ти за спасение. В кашона ще намериш още бутилка с вода  и компас. Намирането на храна и оцеляването зависи от теб, намирането на града също го оставяме на теб. Успех, Лари. Нека ловът да започне."
Ръцете му трепереха докато четеше бележката. Лари грабна шишето и компаса и се затича. Не знаеше накъде отива, просто тичаше. Явно инстинктът му за съхранение го караше да не спира.
След десетина минути бясно тичане Лари вече седеше пребледнял и без сили, сякаш на същото място от преди малко.
– Ами ако се скрия някъде и просто чакам да минат часовете? - не усети,че го каза на глас.Вътре в себе си знаеше, че това няма да помогне. Тук бяха заложени много пари. Ловците нямаше да спрат след изтичането на времето. Трябваше да стигне до града или да умре тук - това бяха възможностите му.
Леко шумолене прекъсна мислите му. Някъде зад него нещо се движеше. Припълзявайки Лари успя да достигне до място, което му позволяваше безопасно да наблюдава. На около десетина метра пред него трима ловци разговаряха оживено.Единият направи жест с ръцете сякаш показваше колко голяма риба беше хванал. Внезапно  нещо привлече вниманието им. Компасът издрънча от удара му в земята. Лари го бе изпуснал. Сега той беше разкрит и трябваше да бяга, трябваше да бяга за живота си. Препусна стремглаво надолу без да усеща ударите на клоните, които препречваха пътя му. Усещаше профучаващите куршуми около него. Опитваше да не бяга в права линия, за да не бъде лесна мишена - добра идея за човек, който никога не е участвал в престрелка.
Лари не знаеше колко време вече тича. Реши да спре и да си почине. Наоколо беше тихо, усещаше се само лекото люлеене на дърветата наоколо. Едва си пое дъх когато върху гърдите му се хвърли огромно куче. Лари заедно с кучето на гърдите си паднаха на земята и започнаха да се търкалят надолу по склона. Камъните и изпопадалите клони се впиваха в тялото на банкера. Когато спря да пада беше целия в кръв, всичко го болеше. Не биваше да се притеснява вече за кучето -то лежеше мъртво до него - главата му беше размазана в един камък. Лари се почувства късметлия. При падането беше изгубил и шишето с вода. Трябваше да намери нещо за храна и подслон.
С подслона имаше късмет - намери една ниша между две дървета, откъсна няколко клона и ги сложи на отворената част пред нишите. Така нямаше как да го забележат, за известно време щеше да е в безопасност, слял се с природата. Нямаше същият късмет с храната  - наложи се да яде буболечки. Около него имаше доста, а по филмите бе гледал, че буболечките ставали за ядене когато се намираш в такава трудна ситуация. Вкусът беше ужасен, но поне притъпи глада му. Уморен от бягането и целият изподран и в синини Лари заспа, надявайки се като се събуди всичко да е различно.