Живял някога в едно малко селце един мъж, който работел като продавач на вода. В онези времена водата не течала от кранове, а се вадела от дъното на дълбоки кладенци или от реките. ако край селото обаче нямало изкопанин кладенци хората трябвало да си купуват вода от продавача, който обикалял селата с големи делви, пълни с безценната течност.
Една сутрин една от делвите на продавача се пукнала и започнала да пилее вода по пътя. Като стигнал в селото купувачите му платили обичайните 10 монети за пълната делва и 5 монети за тази дето е наполовина.
Покупката на нова делва била прекалено скъпа за продавача, затова той решил, че трябва да върви по-бързо, за да компенсира разликата в парите, които получавал.
в продължение на две години мъжът идвал и си отивал и получавал своите 15 монети за водата. Една нощ се събудил от странен шум:
- Шшшт..
-Кой е там? - попитал мъжът.
-Аз съм. - казал един глас, който излизал от пукнатата делва
- Какво искаш?
-Искам да те помоля да ми простиш. Не е моя вината за пукнатината, но знам колко много ти навредих. Всеки ден когато пристигаш уморен в селото и получаваш за съдържанието ми половината от това, което получаваш за моята сестра ми иде да заплача. Знам, че трябваше да ме замениш за нова делва, но ти ме запази. Иска да ти благодаря за това и да те помоля още един път да ми простиш.
- Изненадан съм, че ми искаш прошка. Нека утре рано излезем двамата, за да ти покажа нещо.
Когато се съмнало продавачът взел делвата и я отнесъл до реката.
- Погледни - казал той и посочил към града - Какво виждаш?
- Града - казала делвата.
- И какво още?
- Не знам.. пътя.
- Точно така, погледни от двете страни на пътеката. Какво виждаш?
- Виждам сухата земя и чакъла отдясно и цветните лехи отляво - казала делвата.
- Много години съм минавал по този път, носейки вода за селото. Но един ден забелязах, че си се пукнала и от теб тече вода. Не можех да те сменя и затова взех решение: купих семена на какви ли не цветя и ги посях от двете страни на пътя. Всеки път като минавах, водата, която се разливаше от теб напояваше
лявата страна на пътя и за тези две години успя да постигнеш тази промяна. И ти ми искаш прошка? какво значение имат няколко монети по-малко, щом благодарение на теб тези цветя ме радват по пътя ми. Аз трябва да ти благодаря за недостатъка ти.
Явно всеки е ценен с нещо, явно няма идеални и безгрешни... явно дори недостатъците могат да бъдат превърнати в добродетели.. явно всеки е уникален сам по себе си и не може да бъде заменен с друг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар