събота, 28 април 2012 г.

24 часа - част 1

Лари сънува, че е насред поляната на пикник със семейството си -съпругата му Джоди и двете му хлапета. Тъкмо бяха се настанили удобно и се канеха да извадят храната,когато в небето се появиха тъмни облаци. Силният тътен на гръмотевица накара Лари да се събуди.
Всъщност реалността не беше много по-различна от съня му. Той се намираше сред огромни дървета, а капките дъжд се спираха в клоните им. Лари Ковърт опита да се изправи. Главата му беше замаяна. Трябваше да разбере къде се намира, но все още не можеше да си спомни добре предишния ден. Изправи се бавно на краката си... и тогава изведнъж всичко му се проясни. Споменът беше толкова ярък, че сякаш се случваше отново. Сякаш някакво хапче потискаше спомените му и сега изведнъж ефектът му бе преминал.
На 24 юни Лари се прибираше от работа. На излизане от банката реши отново да провери картата си, все се надяваше да е станала някаква банкова грешка, която да го направи милионер. Уви - на дисплея на банкомата отново изписа: "Недостатъчна наличност." Лари прибра картата си, изруга едва доловимо, и се обърна да си ходи. Едва не се блъсна в един едър мъжага, който стоеше точно зад него.
 - Извинете... аз... не ви видях.
 - Не се безпокойте г-н...?
 - Ковърт. Лари Ковърт.
 - Аха, г-н Ковърт. Изглежда банкоматът не иска да дава пари , а? - подигравателно отвърна мъжагата. - Дано поне на мен даде.
Лари се усмихна и потегли точно когато зад него онзи огромния подвикна нещо:
 - Хей, Лари. Искаш ли да изкараш много пари?
По принцип  Лари никога не би отвърнал на такова предложение, защото знаеше как се правят много пари и то за кратко време. Сигурно мъжагата му предлагаше да продава дрога или да прави  редица други непозволени от закона неща. Но днес.. днес Лари нямаше голям избор. Той беше затънал в дългове, къщата му беше ипотекирана и скоро щяха да му я вземат, семейството му го напусна заради пиянските му вечери - животът му се разпадаше. Какво ли щеше да стане ако разполагаше с пари? Ако можеше да бъде друг човек?
Секундите на вътрешна борба сякаш бяха часове.
 - Как така да изкарам много пари?
Усмивка внезапно озари лицето на едрия.
 - Много е лесно. Работа за 1 ден е и може да спечелиш... да кажем... 10 милиона.
 - 10 милиона? - машинално повтори Лари
 - Зависи от броя на участниците. Възможно е цифрата да стане още по-голяма.
 - Обяснете ми за какво става въпрос.
 - Вижте г-н Ковърт, аз съм бизнесмен. Всичко това, което може би предстои да се случи е просто бизнес. Аз само събирам парите. Всичко друго е във вашите ръце - да кажем направо животът ви е във собствените ви ръце.
 - Как така животът ми? - това хич не звучеше добре на Лари. Защо чак животът му трябваше да бъде замесен в този бизнес.
 - Г-н Ковърт  нали не мислите, че ще изкарате 10 милиона седейки на канапето в хола ви? Вие трябва да оцелеете. Хората, които ще ми дадат пари да участват са професионални ловци и естествено бизнесмени търсещи забавление. Вие ще бъдете гладиатора на арената, вие ще бъдете главният герой в този лов.
 - Чакайте малко. Искате да кажете, че някакви откачени милионери ще се опитат да ме убият и ако не успеят аз ще прибера парите?
 - Точно това искам да ви кажа.
 - Забравете, няма начин. Кой нормален човек би го направил? Моля ви оставете ме на мира.
Едрият мъж сграбчи ръката на Лари и този път заговори доста по-бързо и настоятелно:
 - Какво имате да губите вие? Нямате пукнат грош както изглежда, белегът на пръста ви показва, че доскоро сте носели халка, но явно вече сте разведен, имате мизерна работа и мизерен живот. Не е ли това начин да се измъкнеш от калта? Може да бъдеш когото си пожелаеш. Може да се преместиш от този град, да имаш всичките жени на света. Всичко ще бъде твое с толкова пари.Само трябва да участваш в играта.
"Всичко ще бъде твое, само трябва да участваш в играта" - последните думи отекнаха много силно в съзнанието на Лари. Той можеше да има всичко, най-накрая можеше да бъде щастлив.
Не усети как от устните му излезе положителен отговор, не усети как мъжагата стиска ръката му и как му казва, че скоро ще се свърже с него, за да му обясни правилата, не усети и как всичко в него му прошепваше, че това е грешка. После бързо се прибра вкъщи с мисълта, че след няколко дни ще се събуди милионер.

Няма коментари:

Публикуване на коментар