24 часа - епизод 3

Събудиха го виковете наблизо.  Късметът явно не беше с него. Група ловци бяха избрали  място,точно на десетина крачки от него, за да пренощуват. Трябваше или да ги чака да тръгнат, което можеше да отнеме много време, или да предприеме нещо веднага. Досега не му беше минавала идеята, че трябва да се бори, за да оцелее. Все си мислеше, че просто трябва да бяга. Знаеше обаче, че за да остане жив трябва самият той да стане ловец. Никога досега не беше хващал оръжие, камо ли да стреля по човек. В ситуации на живот и смърт се налага да правиш неща дето досега не си и помислял, че ще правиш. Лари заопипа дърветата, между които се намираше - бяха грапави. Нямаше да е трудно да се покатери по тях, а отгоре може би щеше да намери начин да се спусне на безопасно разстояние от преследвачите му. Започна бавно, като преценяваше всяко свое движение, трябваше да бъде тих. Ловците бяха привършили с пиенето и звучните разговори и сега се бяха отдали на сън. И все пак, едно грешно движение можеше да ги събуди. Лари стигна до горе, пое си дълбоко въздух и благодари незнайно на кой, че е все още жив. Заогледа се, но нямаше начин да се спусне  отстрани по клоните. Един от клоните се намираше точно над заспалите ловци. В ума на Лари изплува налудничева идея, идея, която можеше да го отведе жив от тази ситуация. Трябваше някак да събори този клон върху тях. Клонът беше огромен и със сигурност щеше да причини сериозни щети, но въпросът бе как да го събори. Приближи се, приплъзвайки тялото си , до клона и започна да го натиска с крак. Ефектът беше нулев, дървото дори не помръдваше. Трябваше да използва повече сила,  нужно бе да използва цялата си тежест. След секунда Лари вече беше изцяло седнал на клона, надяваше се, че когато дървото падне неговите наранявания ще са доста по-незначителни от тези на враговете му. Искаше му се да вярва в това. Нямаше повече време за мислене, той се изправи и  със силен натиск, почти подскок, натисна клона надолу. Чу се оглушителен пукот. Лари се понесе надолу заедно с дървото. Земята му се стори доста по мека от обичайното, може би защото беше паднал върху някого. Човекът под него извика и с бързо движение се изправи, премятайки банкера метър встрани. За миг ловецът не знаеше какво става, двамата му другари бяха мъртви, премазани от огромния клон.  Обезумял от гняв той извади ножа си.
  - Е сега те спипах хитрецо.
Замахна с ножа към Лари и нарани крака му. От болката банкерът се просна на земята. Може би това беше неговият край... Не, знаеше, че трябва да се бори каквото и да става, нямаше какво да губи. Трупът до него вероятно имаше оръжие, което да му помогне в битката. Лазейки достигна до него точно когато усети силна болка отново в болния крак.
 - Харесва ли ти, а? Ще те осакатя животно, а после ще те разкъсам на парчета.
Ловецът беше забил ножа в крака му и направи въртеливо движение. На Лари му прилоша от болката, надигна се крещейки, грабна пистолета на мъртвеца и с едно светкавично движение стреля срещу нападателя си. Продължи да стреля дори след като ловецът се строполи на земята. Лари беше уплашен, не беше на себе си. Болката в крака му го парализираше. Как щеше да продължи да се движи? Как щеше да стигне до града? Пусна пистолета на земята и заплака. Не го интересуваше вече какво ще стане с него. Изстрелите сигурно ще привлекат останалите ловци, сигурно ще са тук до минути. Всичко беше без значение след като не можеше да помръдне.
В тишината не се чуваше нищо друго освен едно монотонно бучене. То привлече вниманието на Лари. Този звук не можеше да е  нищо друго освен вода, движеща се вода.
 - Наблизо трябва да има река - помисли си на глас банкера. Също от филмите, които толкова обичаше да гледа, знаеше, че реката означава спасение, че тя ще го отведе до населено място. Трябваше да стигне до нея и да се спусне по течението. Мъртвите ловци трябваше да имат нещо в чантите си, което да му помогне. Преобърна съдържанието им набързо и.. действително имаше точно нещата, които му бяха нужни - надуваема лодка, помпа, вода, два сандвича с риба тон,въже и... бинт. На последното се зарадва най- много. Кръвта продължаваше да се стича от раната на крака му  и той трябваше да я спре иначе рискуваше да се инфектира или да изпадне в безсъзнание поради загуба на кръв. Откъсна едно листо и го сложи върху раната, след това омота целият си крак с бинта и затегна силно. Усмихна се - не стига, че кракът му пострада днес при падането с кучето, а сега в него имаше дълбока, бликаща кръв рана. Надяваше се, че реката не е далеч, защото едва ходеше.
След минути стигна брега. Наистина имаше река. Течението и не бе бързо и нямаше да е проблем да се пусне по нея. Извади лодката и помпата от раницата. Докато надуваше лодката, Лари постоянно се оглеждаше. Очакваше скоро да го погнат останалите ловци. След като приключи бутна лодката във водата и се метна вътре. Беше взел голяма пръчка,щеше да я използва като гребло. Сега му оставаше само да чака реката да го отведе далеч от преследвачите му.