И така време е да преминем към същинските уроци по танго. Самата история, която искам да ви разкажа е за мъж и жена решени да се научат да танцуват танго. Първото нещо, което ще научим от тангото е прегръдката - тя не трябва да е нито прекалено силна, за да може партнъорът да може да се движи, нито пък прекалено слаба. При танцът равновесието не е индивидуално, то зависи от двама души. Те трябва да се научат да комуникират, да се разбират, за да може в последсвие да се наслаждават на танца.
В следващият урок става дума за т.нар. "първи стъпки". Трудното тук е да дадеш свобода на партнъора си. В танцуването важно е движенията да не бъдат ограничавани от другия, защото в крайна сметка ако не му дадеш свободата нужна да танцува, то той тогава сам ще си я вземе отдалечавайки се от теб.
На следващия урок започваме да правим вече по-сложни стъпки. Сега проблемът е в постоянното настъпване, породено от липсата на синхрон между танцуващите. Както по-рано беше споменато танцуващите трябва да се научат да комуникират помежду си. Когато единият говори, другият трябва да го изслушва. Именно този синхрон позволява танцът да продължи, но само когато си подготвен да слушаш и разбираш казаното от партнъро ти.
И накрая преминавайки през тези простички уроци стигаме до обобщението, че тангото е танц на любовта, че всичко казано за него се отъждествява с това, което може да се каже за любовта. Тангото е танц на двойката, обединена от прегръдката, която означава подкрепа, а не натиск. Така прегърнатите партнъори се понасят в пространството. Това не е просто обикновено пространство, а създаденото от тях такова. Тангото е истински любовен диалог между двама. Този диалог се управлява от двама, защото макар и единият да вземе инициативата да направи първата стъпка, продължаването на танца зависи от отговора на другия - дали той ще се понесе в танца. Тангото е начин на самоопознаване, защото така както връзките в живота ни- опознаваме себе си чрез другия. В тангото мога да бъда закрилник или закрилян, необуздан или нежен и партнъорът ми е там, за да ми го покаже. Всичко това е лесно стига да го разберете. Проумели го вие ще можете да танцувате по различни начини, дори до самозабрава - важното е, че танцът ви никога няма да спре. В крайна сметка - прегръдката означава пространство; диалогът означава вслушване и разбиране - изглежда само с тези две неща можем да се научим да танцуваме танго
Идеята дойде от книгата на Хорхе Букай " Да се обичаме със отворени очи" - искрено ви я препоръчвам :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар