За смисъла

Не ми се случва често да потъвам толкова дълбоко в размисли за същността на нещата. Но все пак са нужни и такива мигове, в които да се вгледаш в себе си и да разбереш на къде всъщност си тръгнал.

Но да се върна на същината. Причината да се вгледам в мен и да се запитам дали в мен нещо е сбъркано е т.нар. дефиниция на живота и по-точно студентския живот. В тази пародия на живот пиенето е най-висша добродетел( даже средство за хвалене), оргиите са нещо съвсем нормално и обичайно, простотията е ценност номер 1. Може да звучи прекалено грубо, но накъде сме тръгнали всички? Смисъла не е в това да изпиеш колкото можеш повече или да преспиш с всички от общежитието.

Замислих се над всичко това след разговор с една приятелка, която ми сподели, че в нейното общежитие спокойно може да бъде заснет порно филм. Каза ми още, че се страхувала от затворени врати, защото никога не знае какво може да види като ги отвори. По нейни думи в общежитието времето е спряло, няма ден или вечер, по всяко време може да се появи някой идиот сбъркал стаята си.

Запитах се това нормално ли е? Не искам да осъждам никого. Алкохолът в малки количества и дори полезен, но не бива да се превръща в главна цел на вечерта. Не се отричам от секса, но той не трябваше ли да се прави с човека, когото обичаш, а не с първия срещнат, не трябваше ли сексът да е висша форма на любовта между двама души, а не убиване на време?

Какво следва сега? Аз лично не мога да проумея този начин на живот и вътрешно съм щастлив, че съм далеч от всичко това. Не мога да променя никого с думите си, човек сам избира какъв да бъде и как да протече живота му, но никога не е късно да се обърнеш и да станеш различен. Ако различен е синоним на странен и отхвърлен( защото не пиеш или не си простак) то нека бъда различен.