О кажи ми не е ли красиво,
да се будя всяка сутрин пак до теб,
да гледам как слънцето игриво
кара лицето ти да блести като мед?
Дали има нещо по-прекрасно
от усешането да се сгушиш в мен
или нима не става ясно,
че така стопляш целия ми ден?
Не ще усетя нещо толкова вълшебно
колкото това да те гледам как заспиваш,
нещо толкова лечебно,
което да кара сърцето ми да пулсира.
Виждам как лицето ти събрало е
цялата красота на този свят,
ах как забравям,
за реалността и този ад.
Очите си затварям вече
до теб съм толкова спокоен
болките и страха са толкова далече
и най- накрая чувствам се за теб достоен.
И така лежим си двама
потънали в най- прекрасния сън
и винаги ще си останем тези двама
завинаги живеещи в вълшебния сън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар