Отново седя замислен на леглото и се чудя откъде да започна. В главата ми пулсират хиляди мисли, понякога ми се иска да изкрещя, да захвърля по дяволите целия свят, но се сдържам, успявам някак да запазя болката в себе си. Какво е любовта? Може ли да бъде измерена в количество? Има ли точно описание, общоприети правила в нея? Или може би не трябва да търсим закономерностите, защото всеки един от нас разбира по различен начин любовта? А как ми се искаше повечето хора да я разбират като мен. Не е ли любовта онова чувство, което те кара да пренебрегнеш всичко друго и да си с този, за когото сърцето ти копнее? Не е ли точно тя която те кара да направиш всичко възможно, за да зърнеш поне за миг любимия човек? Мисля си, че нито едно разкарване, нито едно обикаляне на София не е напразно щом мога за секунда да я погледна. Не е ли любов това, че когато влезеш в супермаркета първо купуваш за нея, а след това ако останат пари за теб си купуваш нещо? Не е ли най-важното нещо на света да видиш другия усмихнат, да знаеш, че си го накарал да се усмихне? Защо тогава по дяволите всичко, което правиш остава неразбрано? Защо всяка твоя постъпка е набедена да бъде отречена, увикана или наречена " обсебеност"? Защо ако за теб няма по-важни неща на света то за другия има и те са преди теб?
В крайна сметка какво е любовта? Дали и аз съм я разбрал напълно? Може би не трябва да се отдаваш напълно на чувствата, не трябва да даваш живота си в името на нещо, може би трябва да обичаш в граници, да се примиряваш с това, че днес няма да се видите, че има по-важни неща, да свикваш с мисълта, че днес отново ще си заспиш сам с мислите за нея.
А вие знаете ли какво е любовта.... дано да.
Няма коментари:
Публикуване на коментар