Какво е да обичаш?

Отново седя замислен на леглото и се чудя откъде да започна. В главата ми пулсират хиляди мисли, понякога ми се иска да изкрещя, да захвърля по дяволите целия свят, но се сдържам, успявам някак да запазя болката в себе си. Какво е любовта? Може ли да бъде измерена в количество? Има ли точно описание, общоприети правила в нея? Или може би не трябва да търсим закономерностите, защото всеки един от нас разбира по различен начин любовта? А как ми се искаше повечето хора да я разбират като мен. Не е ли любовта онова чувство, което те кара да пренебрегнеш всичко друго и да си с този, за когото сърцето ти копнее? Не е ли точно тя която те кара да направиш всичко възможно, за да зърнеш поне за миг любимия човек? Мисля си, че нито едно разкарване, нито едно обикаляне на София не е напразно щом мога за секунда да я погледна. Не е ли любов това, че когато влезеш в супермаркета първо купуваш за нея, а след това ако останат пари за теб си купуваш нещо? Не е ли най-важното нещо на света да видиш другия усмихнат, да знаеш, че си го накарал да се усмихне? Защо тогава по дяволите всичко, което правиш остава неразбрано? Защо всяка твоя постъпка е набедена да бъде отречена, увикана или наречена " обсебеност"? Защо ако за теб няма по-важни неща на света то за другия има и те са преди теб?

В крайна сметка какво е любовта? Дали и аз съм я разбрал напълно? Може би не трябва да се отдаваш напълно на чувствата, не трябва да даваш живота си в името на нещо, може би трябва да обичаш в граници, да се примиряваш с това, че днес няма да се видите, че има по-важни неща, да свикваш с мисълта, че днес отново ще си заспиш сам с мислите за нея.

А вие знаете ли какво е любовта.... дано да.

За смисъла

Не ми се случва често да потъвам толкова дълбоко в размисли за същността на нещата. Но все пак са нужни и такива мигове, в които да се вгледаш в себе си и да разбереш на къде всъщност си тръгнал.

Но да се върна на същината. Причината да се вгледам в мен и да се запитам дали в мен нещо е сбъркано е т.нар. дефиниция на живота и по-точно студентския живот. В тази пародия на живот пиенето е най-висша добродетел( даже средство за хвалене), оргиите са нещо съвсем нормално и обичайно, простотията е ценност номер 1. Може да звучи прекалено грубо, но накъде сме тръгнали всички? Смисъла не е в това да изпиеш колкото можеш повече или да преспиш с всички от общежитието.

Замислих се над всичко това след разговор с една приятелка, която ми сподели, че в нейното общежитие спокойно може да бъде заснет порно филм. Каза ми още, че се страхувала от затворени врати, защото никога не знае какво може да види като ги отвори. По нейни думи в общежитието времето е спряло, няма ден или вечер, по всяко време може да се появи някой идиот сбъркал стаята си.

Запитах се това нормално ли е? Не искам да осъждам никого. Алкохолът в малки количества и дори полезен, но не бива да се превръща в главна цел на вечерта. Не се отричам от секса, но той не трябваше ли да се прави с човека, когото обичаш, а не с първия срещнат, не трябваше ли сексът да е висша форма на любовта между двама души, а не убиване на време?

Какво следва сега? Аз лично не мога да проумея този начин на живот и вътрешно съм щастлив, че съм далеч от всичко това. Не мога да променя никого с думите си, човек сам избира какъв да бъде и как да протече живота му, но никога не е късно да се обърнеш и да станеш различен. Ако различен е синоним на странен и отхвърлен( защото не пиеш или не си простак) то нека бъда различен.

Да те гледам как заспиваш

О кажи ми не е ли красиво,

да се будя всяка сутрин пак до теб,

да гледам как слънцето игриво

кара лицето ти да блести като мед?

Дали има нещо по-прекрасно

от усешането да се сгушиш в мен

или нима не става ясно,

че така стопляш целия ми ден?

Не ще усетя нещо толкова вълшебно

колкото това да те гледам как заспиваш,

нещо толкова лечебно,

което да кара сърцето ми да пулсира.

Виждам как лицето ти събрало е

цялата красота на този свят,

ах как забравям,

за реалността и този ад.

Очите си затварям вече

до теб съм толкова спокоен

болките и страха са толкова далече

и най- накрая чувствам се за теб достоен.

И така лежим си двама

потънали в най- прекрасния сън

и винаги ще си останем тези двама

завинаги живеещи в вълшебния сън.