Страхът насажда се там
дето болката проправила е път,
изпитваш тъгата отново сам,
усамотен в своя кът.
Проклинаш съдбата и света,
а проблема не е в тях
поглеждаш в снега търсейки следи
полагаш крак, но той не пасва в тях.
Оглеждаш се търсейки приятел,
но късно е да търсиш другар
тъмно вече е навън,
а в тъмнината знаем няма сенки.
Искаш да плачеш, а си неспособен
неможеш дори да искрещиш
погледът ти става някак особен
няма как дилемата да решиш.
Ходиш пак по таз земя греховен
недостоен за църковен праг
животът ти винаги е бил нищожен
просто сега мечтите ти стават на прах.
Искаш пак нещата да се върнат
времето да се обърне
капките в небето да се върнат
приятелска прегръдка да те обгърне.
Вървиш, а сгъстява се мъглата
надгробна плоча пред теб стои
на погледа ти озадъчен,
лицето ти с усмивка отговаря,
поглеждаш нагоре, а после уморен
заемаш мястото си с вик прощален.
Няма коментари:
Публикуване на коментар