Писна ми

Писна ми да спазвам правилата,
да се видя от решенията на други.
Не мога ли сам да играя играта?
Майната им на лъжливите думи.

Писна ми да казвам: " ти си прав" ,
а всъщност да знам колко си далече,
за всеки философ подарявам един курав...
Писна ми да слушам теориите ви вече.

Писна ми да правя сметка на парите,
да подбирам какво да взема.
А в същото време гъзарите с колите
надули са до дупка Галена.

Писна ми да гледам костюмирани разбирачи,
които да ме водят към бъдеще по-добро.
Те всички за долни свирачи,
макар и да се носят с марково белъо.

Писна ми от интриги, от приятели,
дето при нужда те заебават.
Нека си намерят други слушатели
и с глупостите си да не ме занимават.

Писна ми от болката в този свят,
от затъпяването на днешните деца.
Детството им превърнало се е в ад,
където само във фейсбук виждат своите лица.

Писна ми да чакам промяна,
тя няма да дойде с думи и протести.
Тя ще дойде с новата, бодра смяна
на подлизурковците известни.

Ботев днес...

Мила ми Венето! После отечеството най-много съм обичал тебе...Но за такова ли Отечество се аз борих? За него ли сърце в битката хвърлих? За Отечество без памет, без идеал... за земя без ценности без морал? Защо се борих аз против игото след като сега отново то царува? Не турски заптиета сега ни владеят, а наши си, бездушни тирани. Та нали виждам как сълзите продължават да текат, как мъката се е възцарила. Нали виждам как немотията и глада не са се променили. 
Но виждам и друго, отечество мое. Виждам злоба в душите на хората, виждам неразбирателството, скъперничеството, егоизма. Всичко това е в пъти повече от преди. И пак се питам защо се борих? За мизерията, в която живеем сега? За простотията бликаща от телевизията и за изгубената памет? Защо хората забравиха, това което направихме за тях, за да имат по-добро бъдеще? Забравиха ни и пропиляха нашия дар. Виждам ги сега от малки -  загубили са всичко детско, а след това пораснали - загубили са всичко човешко. Няма я романтиката, нито любовта - за тях не е останало време. Няма ги и зелените ливади и полъха на чистата природа. 
Не искам аз да гледам...напразна бе моята саможертва. Идеалите и мечтите ми за гинаха заедно с мене. Та затова ви казвам, че отново в иго живеем, игото на собствените ни съдби, и този път сами ще трябва да проумеем, че се нуждаем от освобождение.