Приемайки миража за реалност
доста по-лесно се живее.
Далеч си от всяка житейска фаталност,
в твоя свят фалшив всичко грее.
Приемаш щастието и любовта
дори плод да са на една лъжа.
В твоята пустиня няма болка и тъга,
в миража твой е само топлата мечта.
И вече не искаш да се връщаш към живота
тъй дъждовен, тъй сив.
Оставяш го да се превърне в спомен,
а ти продължаваш да сияеш в миража красив.
И колкото и тежко да е всичко
ти все така весел блестиш.
Имаш много и в същото време нищо,
но си тук, сивия свят с усмивка да красиш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар