Аз търся теб

Никой не желае да е сам,
защото самотата убива.
Никой не иска да отива там,
в прегръдката и, за да не загине.
Търсим, нуждаем се от някого
дето с мълчание да ни разбира,
дето усеща от какво се нуждаем
само като чуе как сърцето пулсира.
Търсим любов, топлина,
близост и внимание.
Искаме не мрак, а светлина,
ласки и старание.
И винаги търсим обич
дори когато казваме,
че е по-добре да сме сами.
И ще търсим обич,
защото така са по-красиви нашите дни.

За птичките, пчеличките и какво the fuck му става на времето

Подигравахме се на предреклите края на света, смеехме се злорадо и си пращахме покани за афтърпартита след 21 декември 2012. И сега какво? Земетресения, дъждове, градушки... какво ли следва?

Това е тежък период в историята на човечеството като цяло. Ще започнем още от началото на седмицата. Понеделникът беше белязан от нечовешките усилия зрелостниците да се справят с многословният Вазов. Борбата беше неравна, а учениците изпопадаха един след друг като въстаналите жители на Бяла черква. Още в същият ден вълна от недоволство щеше да срине фейсбук. Всяка майка беше готова да ушие знамето на революцията и да протестира срещу системата, че е дала толкова трудна тема. Все пак зрелостниците не трябва да тормозят главите си с толкова обемни произведения. Виж, автори като Далчев, Багряна пък дори и Яворов са далеч по-добър вариант. Към края на деня напрежението вече беше заменено от самосъжалението и репликата: "Ще опитаме отново, какво да направим като ни дадоха неща дето не сме учили?".

В ранната сутрин на следващият ден се сблъскахме с друга стихия, не толкова силна колкото ученическото недоволство, но все пак опасна - земетресение. Дори да не сте го усетили няма как да не сте забелязали 100056-те поста във фейсбук, който в последно време се явява алтернатива на реалния живот. Причината за земетресението остава неизвестна, но имаме няколко предположения:

1. Хълк е прекалил с анаболите 

2. Вазов се е обърнал в гроба няколко пъти след вчерашните издънки

3. Фидосова правила секс с Митъо Пищова

4. Бой в пернишка дискотека

5. Перничани са гледали Отмъстителите на 3Д

Тъкмо когато еуфорията от това колосално събитие премина се случи нещо друго. Вторник, след обяд, България беше залята от дъждове и градушки. Отново хората благодариха на Бог, че има Фейсбук, за да разберат за прогнозата навън и същевременно с това проклинаха лошо време задето ще им развали безценния бал. И ако това не е грехота? Ти си се готвил за бала толкова много време,  обиколил си всички софийски, пловдивски и асеновградски магазини за костюми и рокли, взел си си най-разголената от всички( че да подчертае формите ти) и накрая - дъжд. 

Казах ви, че светът е на прага на унищожението. А да не говорим какво следва утре... нова матура.

Този път естествено зрелостниците излизат подготвени и с желание да покажат наистина какво са научили през годините. Това Мусала да е някъде до черноморието или България да е в Централна Европа, просто няма как да се повтори от предходните години. Няма как и Аспарух да забие меча между краката си и Питагор да е измислил нова теорема посмъртно. Въпреки това обаче се очаква отново небивал интерес по страниците на фейсбук. Защото какво друго ни остана освен да  споделим как се чувстваме и да караме хората да харесват това, което сме казали. Така и така светът свършва... кой знае какво ни чака в четвъртъка - може би Витоша ще се събуди от дългия си сън и ще изригне? Ами петък - цунами ще залее Варна, а бургазлии ще отбележат този ден като новият празник на града, защото вече ще се наричат новата морска столица? Не искам да говоря за събота и неделя когато може би ще ни удари метеор или ще избухне някаква нелечима епидемия.

Всъщност май тази епидемия вече е избухнала - нарича се глупост. Страшно заразна е.. Заразила е почти цялото интернет пространство, заразила е училищата, домовете, улиците. Заразила е всичко и всички  - все пак глупостта ходи по хората. 

Огледало

Какво виждаш в огледалото?
Или какво искаш да видиш там?
Понякога ти се иска да се върнеш в началото
и да вярваш, че за нещо велико си избран.
Отразен пред мен стои образът на пораженец,
загубил вяра в себе си и живота.
А уж някога беше опълченец,
водач на една различна рота.
Някогашните мечти за промяна
сега са само спомен.
Някогашната вяра била е измама,
останали са само хора сломени.
Огледалото издава моята болка,
болка по изминалите дни.
Но всичко е отминало и толкова,
нищо не може да го промени.
Очите ми се вглеждат в този лик
и знаят, че огледалото е право.
Обръщам се и с вик,
проклинам себе си и времето отлетяло.

Моля,нека вече не чистим България за 1 ден

И така.. настъпи дългоочакваният ден. Денят, в който ние "изчистихме" България. Още от сутринта се усещаше работническият дух, вълнението преди започването на паметния ден. Хиляди хора бяха излезли по улиците да чистят, да придадът нов вид на София....
Дали беше така... или чистенето беше само една реклама и всички медийни лица се спуснаха да чистят Борисовата градина и Витоша. И това е цяла София нали? Обиколих 1-2 софийски квартала, за да се уверя, че наистина кипи обещаният труд. Но уви. Виждах тук-там е по някой заблуден човечец опитващ се да направи нещо сам. За всички това беше просто обикновен ден.
Излъгах... не беше обикновен ден. Това беше ден, в който спокойно можеше да изхвърлиш боклуците си на импровизирани сметища. Докато пътувах в градския транспорт минах покрай едно такова сметище и какво да видя.... камион, а от него хвърчаха стари столове и всякакви мебели. Хвърляха се направо на земята. Изчистихме един район, за да замърсим друг. Така става ли България по-чиста?
Съвсем случайно докато бях на терасата и се любувах на започналия  дъжд, забелязах една майка здраво засмукала цигарата си да я хвърля в тревата отстрани, за да може да се качи на идващият автобус. Прекрасно нали? И ние сме тръгнали да чистим България?
Обобщение: почти нулева активност в обикновените квартали, хвърляне на боклуците на друго място.
Не е ли време всеки от нас да се замисли какво прави. Ако си чистим навреме дали ще се налага да има такива измислени рекламни дни. Ако използваме кошчетата по предназначение няма ли всичко да е по-различно?  Ако си определим веднъж месечно ден за чистене на блока и пространството около него няма ли да е по-добре?
Но всички вие, които чистехте днес - бъдете горди със себе си. Довечера ще ви дават по новините. Ще кажат някакви измислени цифри. Ще прозвучи " България беше изчистена".
Но всички ние си знаем каква е истината. Успех и догодина в рекламната кампания.

Промяната

Опитах да се изправя. Не можех. Втори опит и отново същият резултат. Бях забравил да ходя, не знаех дали ако се изправя няма да падна веднага. Бях забравил да се движа напред поради постоянните упреци, поради честото напомняне, че съм никой. Бях забравил да ходя заради хората, които постоянно ми повтаряха, че не мога да се справя. А аз ги слушах. И така постепенно не разбирах как ме приковават към леглото на поражението, как ме обгръща безразличието и липсата на хъс. И сега, след толкова време, реших да се изправя. Реших поне да опитам.
Нов опит - пак  нищо. Затворих очи и наум крещях. Трябваше да мога да се изправя. Не можех да повярвам, че всичките тези години на унижение и потъпкване на достойнството ще ми се отразят толкова зле. Трябваше да има начин да се излезе от тази дупка.
Започнах да си повтарям, че мога да стана. Започнах да вярвам в себе си, в това което съм. Все пак и аз съм човек, дал съм нещо на този свят, накарал съм някого да се усмихне, да ми благодари. Накарал съм някого да обича, да се радва с мен. Утешавал съм, изслушвал съм. Аз съм някой.
Като че ли мога да помръдна  крака си. Явно действа. Продължавам да си мисля за живота. За това, което мога да правя. Схващам бързо, вярно правя грешки, но след това се връщам по-добър. Обичам да пиша, доставя ми удоволствие, обичам спорта. Обичам да бъда значим за някого, обичам да дарявам любов.
Нов опит - вече мога да се изправя до седнало положение. Още малко и ще мога да стъпя на краката си. Ще се оправя. Няма да се сравнявам с по-добрите от мен и така винаги ще бъда щастлив. Ще се радвам на живота дори без причина. Ще скачам, ще пея, ще се усмихвам. Ще вярвам в себе си, не в това, което говорят другите. Ще се махна от сивото ежедневие. Ще се изправя...


Всеки може да повярва в себе си и да проходи. Прекалено често чуваме " Не" за мечтите и желанията преди дори да сме опитали. Не се страхувайте да опитвате и не се примирявайте с поражението. Нека се изправим на крака, да се отърсим от самосъжалението и мрачното настроение и да преминем отвъд границите, които сами си създаваме. Направете промяната.

Мираж

Приемайки миража за реалност
доста по-лесно се живее.
Далеч си от всяка житейска фаталност,
в твоя свят фалшив всичко грее.
Приемаш щастието и любовта
дори плод да са на една лъжа.
В твоята пустиня няма болка и тъга,
в миража твой е само топлата мечта.
И вече не искаш да се връщаш към живота
тъй дъждовен, тъй сив.
Оставяш го да се превърне в спомен,
а ти продължаваш да сияеш в миража красив.
И колкото и тежко да е всичко
ти все така весел блестиш.
Имаш много и в същото време нищо,
но си тук, сивия свят с усмивка да красиш.

Събуди се

Събуди се,
и намери красотата,
дълбоко скрита
зад фалшивата гримаса.
Събуди се,
изживей мечтата,
тъй далеко пазена
зад твоето "не".
Събуди се,
извиси се до луната,
извиси се
окрилен от любовта.
Събуди се,
промени съдбата,
бъди щастлив,
а не сломен.
Събуди се,
намери жената,
дето с теб е
всяка нощ в съня.
Събуди се
и светлината
само теб
ще озари.