Саможертва

Стоях аз с лице пребледняло,
окъпано от сутрешна роса.
Събудих се, а небето посивяло
посрещна ме с гробна тишина.
Сам бях, насред полето,
отскубнат далеч от хората и от смеха.
Далеч бях, там където
не стига дори човешката мечта.
Поисках да се изправя, но не можех,
останах на земята прикован и мълчах.
Не съжалявах за това, което сторих,
отново същото бих направил.
Като че ли смъртта не преборих,
вчера беше последният ми ден.
Пред избор бях поставен
да реша съдбата си за миг.
Колебание в мен така и не трепна,
оповестих решението си с вик.
И пак бих го направил,
и пак бих се жертвал,
за да я върна от смъртта.
Пак живота си в замяна на нейния,
бих дарил на вечността.
Студено е, но мен ме топли
не кой да е, а любовта.
И пак в мен остава да кънти
спомена по отминалите слова.