Любов и реалност

Всички ние сме се влюбвали и всички ние сме изпитвали болката от незадоволените потребности, от илюзиите, от това, което сме искали, а не сме получили. В момента мислите ми препускат бясно. Замислям се за любовта и разбирам, че човек не може да съществува сам, но не може и да бъде с някого ако преди това сам не е готов да промени света си.

Ние се влюбваме в един образ, в едно отражение на нас самите. Това, което винаги сме искали от света го откриваме в идеалния образ на човека, в когото сме се влюбили, Често този човек дори не притежава качествата, които ние му приписваме в момента на влюбването си. Скоро след като страстта бъде заменена с трезвия разум, след като силата на чувствата бъде заменена с тяхната дълбочина ние разбираме какъв всъщност е човекът стоящ срещу нас. И именно тогава е моментът на промяната, именно тогава е моментът, в който разбираме дали обичаме или не, дали сме готови да продължим с този човек въпреки недостатъците му, дали ще се научим да обичаме различията си. Не бива да чувстваме болка от това, че вече страстта на влюбването я няма, тя е заменена с нещо по-дълбоко, заменена е с желанието да бъде следван един нов път - да се даде шанс на любовта. Приемайки различията на другия ние променяме себе си. Вглеждайки се в себе си и правейки всичко възможно другият да бъде щастлив ние променяме живота си. Промяната на нашето собствено възприятие е ключът към промяната на връзката ни. Промяната няма да дойде докато дребнавим за дребни неща, опитваме се да променим любимия или мислим, че с някой друг връзката би била по-хубава. Промяната ще дойде тогава, когато сме готови за нея, когато сме готови да разкрием както ни тревожи, когато изискваме по-малко и разберем, че света не се върти само около нас.

Връщам се отново в началото - любовта - блян или реалност. Дотук разбрахме, че любовта не бива да бъде само един блян, тя трябва да бъде изживяна. Не бива да се живее в илюзорен свят, не бива да се пази винаги споменът за влюбването и да се очаква тези чувства да се изпитат отново. Те са вълшебни, спор няма, но са мимолетни и биват заменени от истинската любов. С две думи - любовта е реалността, а влюбването е бляна.

Не живейте в мечтите и в утрешния ден, а направете така, че любовта да е жива днес, в този момент. Не се притеснявайте да казвате " обичам те" по хиляди пъти на ден - тези думи никога не губят силата си. Не се отказвайте винаги да правите така, че да виждате усмивката на любимия човек. Подарявайте цветя, шоколадчета и всякакви други любими неща. Любовта е в жестовете( дори в малките такива), просто не спирайте да ги правите, не позволявайте рутината да ви погълне и любовта да се превърне в навик.