Приказка за делвата

Реших да споделя с вас една интересна приказка, която прочетох наскоро. Надявам се да може да помислите над казаното, нека всеки сам намери извода от нея, защото далеч по-ценно е да накараш човек сам да открие отговорите за себе си, отколкото наготово да му ги предложиш :)

Живял някога в едно малко селце един мъж, който работел като продавач на вода. В онези времена водата не течала от кранове, а се вадела от дъното на дълбоки кладенци или от реките. ако край селото обаче нямало изкопанин кладенци хората трябвало да си купуват вода от продавача, който обикалял селата с големи делви, пълни с безценната течност.

Една сутрин една от делвите на продавача се пукнала и започнала да пилее вода по пътя. Като стигнал в селото купувачите му платили обичайните 10 монети за пълната делва и 5 монети за тази дето е наполовина.

Покупката на нова делва била прекалено скъпа за продавача, затова той решил, че трябва да върви по-бързо, за да компенсира разликата в парите, които получавал.

в продължение на две години мъжът идвал и си отивал и получавал своите 15 монети за водата. Една нощ се събудил от странен шум:

- Шшшт..

-Кой е там? - попитал мъжът.

-Аз съм. - казал един глас, който излизал от пукнатата делва

- Какво искаш?

-Искам да те помоля да ми простиш. Не е моя вината за пукнатината, но знам колко много ти навредих. Всеки ден когато пристигаш уморен в селото и получаваш за съдържанието ми половината от това, което получаваш за моята сестра ми иде да заплача. Знам, че трябваше да ме замениш за нова делва, но ти ме запази. Иска да ти благодаря за това и да те помоля още един път да ми простиш.

- Изненадан съм, че ми искаш прошка. Нека утре рано излезем двамата, за да ти покажа нещо.

Когато се съмнало продавачът взел делвата и я отнесъл до реката.

- Погледни - казал той и посочил към града - Какво виждаш?

- Града - казала делвата.

- И какво още?

- Не знам.. пътя.

- Точно така, погледни от двете страни на пътеката. Какво виждаш?

- Виждам сухата земя и чакъла отдясно и цветните лехи отляво - казала делвата.

- Много години съм минавал по този път, носейки вода за селото. Но един ден забелязах, че си се пукнала и от теб тече вода. Не можех да те сменя и затова взех решение: купих семена на какви ли не цветя и ги посях от двете страни на пътя. Всеки път като минавах, водата, която се разливаше от теб напояваше

лявата страна на пътя и за тези две години успя да постигнеш тази промяна. И ти ми искаш прошка? какво значение имат няколко монети по-малко, щом благодарение на теб тези цветя ме радват по пътя ми. Аз трябва да ти благодаря за недостатъка ти.

Явно всеки е ценен с нещо, явно няма идеални и безгрешни... явно дори недостатъците могат да бъдат превърнати в добродетели.. явно всеки е уникален сам по себе си и не може да бъде заменен с друг.

Изкуството да танцуваш танго

Нека се пренесем в един друг свят - този на танца. Чрез метафората и скритото сравнение предполагам, че всеки ще може да си направи изводите за самия себе си, за живота си, защото танцуването всъщност може би е самият живот.

И така време е да преминем към същинските уроци по танго. Самата история, която искам да ви разкажа е за мъж и жена решени да се научат да танцуват танго. Първото нещо, което ще научим от тангото е прегръдката - тя не трябва да е нито прекалено силна, за да може партнъорът да може да се движи, нито пък прекалено слаба. При танцът равновесието не е индивидуално, то зависи от двама души. Те трябва да се научат да комуникират, да се разбират, за да може в последсвие да се наслаждават на танца.

В следващият урок става дума за т.нар. "първи стъпки". Трудното тук е да дадеш свобода на партнъора си. В танцуването важно е движенията да не бъдат ограничавани от другия, защото в крайна сметка ако не му дадеш свободата нужна да танцува, то той тогава сам ще си я вземе отдалечавайки се от теб.

На следващия урок започваме да правим вече по-сложни стъпки. Сега проблемът е в постоянното настъпване, породено от липсата на синхрон между танцуващите. Както по-рано беше споменато танцуващите трябва да се научат да комуникират помежду си. Когато единият говори, другият трябва да го изслушва. Именно този синхрон позволява танцът да продължи, но само когато си подготвен да слушаш и разбираш казаното от партнъро ти.

И накрая преминавайки през тези простички уроци стигаме до обобщението, че тангото е танц на любовта, че всичко казано за него се отъждествява с това, което може да се каже за любовта. Тангото е танц на двойката, обединена от прегръдката, която означава подкрепа, а не натиск. Така прегърнатите партнъори се понасят в пространството. Това не е просто обикновено пространство, а създаденото от тях такова. Тангото е истински любовен диалог между двама. Този диалог се управлява от двама, защото макар и единият да вземе инициативата да направи първата стъпка, продължаването на танца зависи от отговора на другия - дали той ще се понесе в танца. Тангото е начин на самоопознаване, защото така както връзките в живота ни- опознаваме себе си чрез другия. В тангото мога да бъда закрилник или закрилян, необуздан или нежен и партнъорът ми е там, за да ми го покаже. Всичко това е лесно стига да го разберете. Проумели го вие ще можете да танцувате по различни начини, дори до самозабрава - важното е, че танцът ви никога няма да спре. В крайна сметка - прегръдката означава пространство; диалогът означава вслушване и разбиране - изглежда само с тези две неща можем да се научим да танцуваме танго

Идеята дойде от книгата на Хорхе Букай " Да се обичаме със отворени очи" - искрено ви я препоръчвам :)

Любов и реалност

Всички ние сме се влюбвали и всички ние сме изпитвали болката от незадоволените потребности, от илюзиите, от това, което сме искали, а не сме получили. В момента мислите ми препускат бясно. Замислям се за любовта и разбирам, че човек не може да съществува сам, но не може и да бъде с някого ако преди това сам не е готов да промени света си.

Ние се влюбваме в един образ, в едно отражение на нас самите. Това, което винаги сме искали от света го откриваме в идеалния образ на човека, в когото сме се влюбили, Често този човек дори не притежава качествата, които ние му приписваме в момента на влюбването си. Скоро след като страстта бъде заменена с трезвия разум, след като силата на чувствата бъде заменена с тяхната дълбочина ние разбираме какъв всъщност е човекът стоящ срещу нас. И именно тогава е моментът на промяната, именно тогава е моментът, в който разбираме дали обичаме или не, дали сме готови да продължим с този човек въпреки недостатъците му, дали ще се научим да обичаме различията си. Не бива да чувстваме болка от това, че вече страстта на влюбването я няма, тя е заменена с нещо по-дълбоко, заменена е с желанието да бъде следван един нов път - да се даде шанс на любовта. Приемайки различията на другия ние променяме себе си. Вглеждайки се в себе си и правейки всичко възможно другият да бъде щастлив ние променяме живота си. Промяната на нашето собствено възприятие е ключът към промяната на връзката ни. Промяната няма да дойде докато дребнавим за дребни неща, опитваме се да променим любимия или мислим, че с някой друг връзката би била по-хубава. Промяната ще дойде тогава, когато сме готови за нея, когато сме готови да разкрием както ни тревожи, когато изискваме по-малко и разберем, че света не се върти само около нас.

Връщам се отново в началото - любовта - блян или реалност. Дотук разбрахме, че любовта не бива да бъде само един блян, тя трябва да бъде изживяна. Не бива да се живее в илюзорен свят, не бива да се пази винаги споменът за влюбването и да се очаква тези чувства да се изпитат отново. Те са вълшебни, спор няма, но са мимолетни и биват заменени от истинската любов. С две думи - любовта е реалността, а влюбването е бляна.

Не живейте в мечтите и в утрешния ден, а направете така, че любовта да е жива днес, в този момент. Не се притеснявайте да казвате " обичам те" по хиляди пъти на ден - тези думи никога не губят силата си. Не се отказвайте винаги да правите така, че да виждате усмивката на любимия човек. Подарявайте цветя, шоколадчета и всякакви други любими неща. Любовта е в жестовете( дори в малките такива), просто не спирайте да ги правите, не позволявайте рутината да ви погълне и любовта да се превърне в навик.