Разказ в цитати

Животът на всеки може да бъде описан като път, по който вървим. Все напред, независимо дали ни се иска да продължим или да се обърнем назад. По този път срещаме различни хора, сблъскваме се с различни неща, но винаги сме сами, винаги. Често човек си мисли, че е намерил  някого, който ще остане до него, но уви, не е така. В човешката природа е да се търси опора, сигурност, да се търси любов. И независимо колко силен е един човек винаги ще има мигове, в който самотата ще го смазва със страшна сила, а жаждата за любов ще прогаря душата му:


""Е да, който е сам, не може да бъде изоставен. Но понякога, вечер, изкуствената черупка се пука, животът се превръща в някаква хълцаща, натрапчива мелодия, някакъв вихър от див копнеж, от жажда, тъга и надежда да се измъкнеш от безмисления шемет, да се измъкнеш от безмисленото еднозвучно свирене на тази вечна латерна, все едно накъде ще поемеш. Ах, тази жалка потребност от малко топлота, не можеха ли да я дадат две ръце и едно сведено над теб лице? Или това бе само отказ, бягство? Имаше ли нещо друго освен самотата? " "Трима другари" Е. М. Ремарк


В такива моменти като този обръщаш глава назад. Разбираш, че си имал купища възможности да не си сам, но си пропилял всичките. Пропилял си ги поради липса на смелост, егоизъм или просто незаинтересованост:

"Понякога ни обзема чувство на тъга, което не сме в състояние да преодолеем. Разбираме, че вълшебният миг от деня е отминал, а ние нищо не сме направили. И тогава магията и изкуството на живота остават скрити за нас.
Трябва да се вслушваме в детето, което някога сме били и което продължава да живее вътре в нас. Това дете знае кои са вълшебните мигове. Можем да сподавим плача му, но не и да го накараме да замлъкне."
"Край река Пиедра седнах и заплаах /Коелю/

"Ние минаваме често пъти покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем, или ако сме го видели и погледнали - без да го познаем." ("Граф Монте Кристо" Ал. Дюма)

Изглежда, че именно това е трагедията на нашето пътуване, на нашият живот - пропиляното щастие. Не можем да познаем щастието, защото то никога не е достатъчно за нас. Постигаме го, но не разбираме, че сме го постигнали, все мечтаем за повече. Срещаме любовта, но я отблъскваме, защото се страхуваме от нея, страхуваме се да се разкрием напълно пред някого. А именно това е смисълът на нашия път - да намерим любовта, която ще ни донесе щастието. Ами ако намерим любовта, но тя ни донесе само тъга? Може би трябва да продължим да търсим, или да се примирим със самотата? Какво всъщност остава след любовта, след като сме дали сърцето си на някого, а той го е отхвърлил? 

„След любовта остават телефонни номера, които избледняват.След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене "Манеж" и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи "от четири до шест". След любовта остават изреченията: "изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а..." и "обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?" След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. Трак!-поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи... След любовта остава изречението "Аз ще вляза първа в банята" и отговор: "Няма ли заедно?"- този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът- пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо.”

Момо Капор

И какво ни остава след това? Да продължим пътя си напред без щастие ли? Знаем, че времето назад не можем да върнем. Не можем да поправим грешките в миналото, изпуснатите възможности. Не можем да се влюбим в друг или да изберем правилния човек, когото да обичаме. Изглежда ни остава да се научим да живеем с тъгата, да се научим да се усмихваме дори в трудностите. Остава ни да обичаме всичко и всички, без да очакваме да ни го върнат, да се радваме на всеки миг, за да не съжаляваме след това, че сме го изпуснали. Оставани да вървим напред, без страх, без умора, без да свеждаме глава. Защото животът ще продължава да нанася своите неочаквани удари,а от нас се очаква да можем да му отвърнем:

"Ако си дете, се учиш да живееш; Възрастните се учат да умират. "Стивън Кинг, "Кристин"

Значи трябва да продължим да бъдем деца и да се научим да живеем. Щастието идва при този, който се радва на малкото. Любовта идва при този, който я дарява на околните. Пътят напред не изглежда чак толкова труден, след като даряваш света с усмивка. Не се страхувайте да мечтаете. Мечтите са стимулът, от който се нуждаем, за да вървим напред. Всеки един от нас трябва да намери нещо, за което да се хване по пътя си. Ето за какво се хващам аз:

".... 
 - Слушай! - изшътках аз. 
И далеч някъде напред сред полиците се долови звук като че ли нощна пеперуда се обръщаше насън. 
 - Боже милостиви! - очите на мистър Дикенс се разшириха. - Познавам този звук.
 - Така ли!
 - Това е звукът - каза той, затаил дъх, а после кимна, - от някой, който пише.
 - Да, сър.
 - Пише с писалка. И... и пише...
 - Какво?
 - Поезия! - дъхът му спря. - Точно така. Някой там, в оная стаичка, кой знае на каква дълбочина, Пип, кълна се че пише стихотворение. Ето! Скръц, скръц, скръц, топ-топ, скръц, скръц, скръц, топ-топ. Това не са чертежи, Пип, нито цифри, нито прашно-сухи факти, чувствуваш ли как се носи , чувствуваш ли как лети ? За бога, стихотворение, наистина, няма никакво съмнение, че това е поезия !"

Още си дете

И въпреки всичко си оставаш дете,
уплашено и в същото време игриво.
И с погледа си търсиш утеха, небе,
любов и нещо красиво.
Пораснал си, но не си готов
по пътя нататък да поемеш.
Животът е тежък и суров,
а ти трябва своето място в него да заемеш.
И пак си сам, други няма,
а имаш нужда да говориш.
Сам си и утеха би било дори с мама,
да можеш отново да поспориш.
А колко ти се иска да си достоен
решенията си да вземаш сам,
сърцето ти да бъде силно и спокойно
дори когато болката настанила се е там.
Още си дете и го знаеш
дори животът да те кара да растеж.
Още си дете и мечтаеш
щастието и любовта в едно да събереш.

Пиша за вас

От нямане какво да правя
седнах няколко думи да нахвърля.
Не, не искам да пиша за любов, омая,
стереотипите и изтърканите фрази изхвърлям.
Не искам да знам как и защо
любовта пониква като кокиче.
Всичко за нея веднага ще разбера,
след като срещна правилното момиче.
Не искам да пиша и за живота суров,
не можем времето назад да върнем,
а пък утрешният ден е светъл и нов,
просто трябва по пътя да тръгнем.
Не искам да пиша за омраза и болка,
те са навсякъде около нас.
Нека просто се усмихнем и толкова,
да забравим неволите поне за час.
Не искам и за себе си да пиша,
днес решавам да пиша за вас,
защото винаги когато дишам,
се опитвам надежда да ви нося в този свят.
Пиша за вас, защото сте моето вдъхновение
и дори няколкото коментара
ме водят до умиление.
Пиша, защото чрез вас идва промяната,
превръщането на света в по-добро място,
защото чрез вас идва замяната
на това бездушно и тъжно общество.